„Езикът на любовта“ от Сара Джио
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА
от Сара Джио
размер: 288 стр.
цена 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2288-8
Превод: Дафина Янева-Китанова
Дали дамата с невероятна заложба да вижда любовта ще я открие и в своя живот?
Отговорът в дълго чаканата нова книга на Сара Джио.
Очаквайте „ Езикът на любовта “ на 24 октомври!
За създателя
Сара Джио е бестселъров създател на сантиментални четива, оповестени в над 27 страни и покорили класациите в Съединени американски щати, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се пробва да съчетава писането на романи с уговорките си като публицист. Автор е на голям брой публикации за „ Ню Йорк Таймс “, „ Мари Клеър “, списанието на Опра Уинфри и доста други дамски списания и уеб сайтове. Няколко години води две известни рубрики на „ Гламър “: „ Здраве и фитнес “ и „ Втора глава. Любовта “.
На българските читатели писателката е позната с романите „ Теменужки през март “, „ Пролетен сняг “, „ Винаги “, „ Всички цветя в Париж “, „ Утринно зарево “,„ Бунгалото “, „ С любов от Лондон “ и „ Последната камелия “. Сега излиза най-новият й разказ – „ Езикът на любовта “.
За книгата
Джейн Уилямс в никакъв случай не се е влюбвала. Тя посвещава цялото си време на цветарското магазинче, наследено от нейната баба. През деня с колежката ѝ Ло основават красиви ексцентрични букети, а вечерите прекарва с кучето си вкъщи. И въпреки да харесва своя живот, тайничко си мечтае да срещне любовта.
Навръх двайсет и деветия си рожден ден Джейн получава картичка от тайнствен спедитор – французойката Колет. Тя ѝ разкрива, че има рядкото умеене да вижда същинската обич, което е повода от дребна зрението ѝ ненадейно да се замъглява. Джейн би трябвало да разпознае и опише шестте типа обич съгласно античните гърци: Лудус, Ерос, Сторге, Мания, Агапе и Прагма, преди да е навършила трийсет. Не го ли направи, ще заплати най-високата цена: самата тя в никакъв случай няма да я изпита.
Изведнъж Джейн стартира да вижда другите проявления на любовта на всички места и даже се влюбва – в прагматичния публицист Кам, който има вяра само в научните обстоятелства. Времето напредва безмилостно и Джейн се притеснява, че няма да успее да извърши задачата и ще бъде обречена на живот без обич. Но ориста има други планове…
Откъс
В пет без петнайсет изпратих Ло да си върви, с цел да се приготви за срещата си. В шест и половина, откакто Хуан, нашият пощальон, взе последната партида доставки, взех решение, че стига толкоз за през днешния ден. Закопчах си палтото, взех каишката на Сам и излязох на тротоара. Спонтанно избрах един от последните елхови венци, взех и букета, който бях направила по-рано, след това заключих магазина.
Пазарът беше спокоен, само че това не беше нормалната вечерна тишина. Това беше самотна тишина. Хората бяха някъде другаде – пиеха топли питиета край запалени камини, седнали до обичаните си хора. Около тях цареше благополучие.
Въздъхнах и потеглих към дома. Няма значение. Не се нуждаех от някого на Бъдни вечер. Аз не бях като Ло. Не бях като Флин. Не бях като… другите. Достатъчни ми бяха Сам, хубава книга и чаша вино. А по-късно щях да си легна. Значението на празниците беше пресилено, изключително на този празник.
Минах около будката за вестници и се запитах какво ли прави Мел довечера. Светлините в пекарната „ Мериуедър “ бяха приглушени. Зачудих се дали Илейн беше съумяла да извърши всички поръчки за пайове. Представих си я на Хамлин Стрийт, понесла поднос с пуйка или печено, или нещо сходно, което хората ядяха на Бъдни вечер, застанала отпред на фамилната софра, сияеща от обич. Пресякох празното предверие към асансьора. Бърнард си беше отишъл вкъщи и аз помислих и за него. Представих си го по какъв начин седи с парещ пунш до жена си Шарън и мисли за снежните облаци.
Вратите на асансьора се отвориха и аз натиснах бутона за четвъртия етаж. Миг по-късно отключих вратата на жилището си и влязох в тъмното предверие. Сам стартира да пие вода от купата си, а аз оставих ключовете. Вдигнах венеца и го окачих на гвоздея отвътре на вратата, след което сложих вазата с цветята на полицата над камината, където би ги сложила мама.
– Весела Коледа, Сам – споделих. Той бе единственият, който можеше да чуе леката горест в гласа ми, лекото трепкане. Бръкнах в джоба за мобилния си телефон и открих розовия плик, който бях прибрала тази заран.
Запалих лампата в кухнята и разгледах непознатия почерк. Нямаше противоположен адрес, само че пощенското клеймо беше от Сиатъл. С любознание го отворих и се облегнах на плота, до момента в който оглеждах картичката за рожден ден, след което започнах да чета написаното:
Скъпа Джейн,
Ти не ме познаваш, само че аз се срещнах с теб в деня на твоето раждане. В този ден ти получи необичаен и специфичен подарък, излъчен от потомство на потомство единствено на малко на брой определени. Благодарение на него ти имаш способността да виждаш любовта във всичките ѝ форми по този начин, както другите не могат. Но дружно с този подарък идват огромна отговорност и задача, която би трябвало да изпълниш преди идващия ти рожден ден, преди залез-слънце в деня, в който ще навършиш трийсет години. Останалото би трябвало да ти кажа персонално. Моля те да се срещнем в жилището ми на Пайъниър Скуеър в деня след Коледа. Ела да пием чай в два часа. Живея в постройката „ Уолдрон “ на Мейн Стрийт, апартамент 17. Ще те чакам.
Колет Дюбоа
Оставих картичката на плота, като че ли беше инфектирана с антракс.
Поклатих глава, събух си обувките и се приближих към прозореца във всекидневната, който гледаше към залива Елиът. Бях изтощена след дългия ден. Изведнъж чух гласа на Бърнард в главата си: „ Десетина сантиметра сняг довечера… Виж тези снежни облаци… Те ни демонстрират това, което би трябвало да забележим “.
Небето беше мрачно, само че на светлината от уличните лампи видях танцуващите във въздуха снежинки. Бяла пелена започваше да покрива улицата долу.
Мислех си за картичката на плота и загадъчните думи в нея: „ …ти получи дар… да виждаш любовта във всичките ѝ форми по този начин, както другите не могат “. Мислех си какъв брой мъглива беше любовта за мен, какъв брой неразбираема. И макар че помагах на хората да показват любовта си посредством цветята, аз самата не знаех нищо за нея. Съвсем нищо. Спомних си за приятеля ми от колежа, който скъса с мен поради съквартирантката ми; за основния готвач, който подлагаше на критика готвенето ми, след което промени мнението си, когато опита моя ябълков къс (който купих скрито от „ Мериуедър “); за студента по медицина, с който излизах предходната година за две седмици, който се оказа, че се среща с всяка трета жена в Сиатъл.
Аз? Да мога да разпознавам любовта? Това някаква нелепа смешка ли е? Обмислях дали да се обадя неотложно на Флин и да го наругая. Това беше типично в негов жанр. И в случай че отида в оня апартамент на Пайъниър Скуеър, сигурно щеше се окаже номер. Ще почукам на вратата и там ще ме посрещне някой от неженените му другари, подготвен да ме предложения на среща от страдание. Настръхнах.
Сам ме побутна по крайници и аз го почесах по врата.
– Само ти си ми необходим, Сам – споделих и притиснах носа си към прозореца. Гледах по какъв начин снегът се сипе от небето като брашно от огромно решето. Тогава си спомних облика, който видях в облаците тази заран. Не споделих на Бърнард, несъмнено. Нямаше да кажа на никого. Но то беше там, като живо: сърце. Перфектно завършено сърце, увиснало от небето като въздушен балон.
п редставя
ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА
от Сара Джио
размер: 288 стр.
цена 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2288-8
Превод: Дафина Янева-Китанова
Дали дамата с невероятна заложба да вижда любовта ще я открие и в своя живот?
Отговорът в дълго чаканата нова книга на Сара Джио.
Очаквайте „ Езикът на любовта “ на 24 октомври!
За създателя
Сара Джио е бестселъров създател на сантиментални четива, оповестени в над 27 страни и покорили класациите в Съединени американски щати, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се пробва да съчетава писането на романи с уговорките си като публицист. Автор е на голям брой публикации за „ Ню Йорк Таймс “, „ Мари Клеър “, списанието на Опра Уинфри и доста други дамски списания и уеб сайтове. Няколко години води две известни рубрики на „ Гламър “: „ Здраве и фитнес “ и „ Втора глава. Любовта “.
На българските читатели писателката е позната с романите „ Теменужки през март “, „ Пролетен сняг “, „ Винаги “, „ Всички цветя в Париж “, „ Утринно зарево “,„ Бунгалото “, „ С любов от Лондон “ и „ Последната камелия “. Сега излиза най-новият й разказ – „ Езикът на любовта “.
За книгата
Джейн Уилямс в никакъв случай не се е влюбвала. Тя посвещава цялото си време на цветарското магазинче, наследено от нейната баба. През деня с колежката ѝ Ло основават красиви ексцентрични букети, а вечерите прекарва с кучето си вкъщи. И въпреки да харесва своя живот, тайничко си мечтае да срещне любовта.
Навръх двайсет и деветия си рожден ден Джейн получава картичка от тайнствен спедитор – французойката Колет. Тя ѝ разкрива, че има рядкото умеене да вижда същинската обич, което е повода от дребна зрението ѝ ненадейно да се замъглява. Джейн би трябвало да разпознае и опише шестте типа обич съгласно античните гърци: Лудус, Ерос, Сторге, Мания, Агапе и Прагма, преди да е навършила трийсет. Не го ли направи, ще заплати най-високата цена: самата тя в никакъв случай няма да я изпита.
Изведнъж Джейн стартира да вижда другите проявления на любовта на всички места и даже се влюбва – в прагматичния публицист Кам, който има вяра само в научните обстоятелства. Времето напредва безмилостно и Джейн се притеснява, че няма да успее да извърши задачата и ще бъде обречена на живот без обич. Но ориста има други планове…
Откъс
В пет без петнайсет изпратих Ло да си върви, с цел да се приготви за срещата си. В шест и половина, откакто Хуан, нашият пощальон, взе последната партида доставки, взех решение, че стига толкоз за през днешния ден. Закопчах си палтото, взех каишката на Сам и излязох на тротоара. Спонтанно избрах един от последните елхови венци, взех и букета, който бях направила по-рано, след това заключих магазина.
Пазарът беше спокоен, само че това не беше нормалната вечерна тишина. Това беше самотна тишина. Хората бяха някъде другаде – пиеха топли питиета край запалени камини, седнали до обичаните си хора. Около тях цареше благополучие.
Въздъхнах и потеглих към дома. Няма значение. Не се нуждаех от някого на Бъдни вечер. Аз не бях като Ло. Не бях като Флин. Не бях като… другите. Достатъчни ми бяха Сам, хубава книга и чаша вино. А по-късно щях да си легна. Значението на празниците беше пресилено, изключително на този празник.
Минах около будката за вестници и се запитах какво ли прави Мел довечера. Светлините в пекарната „ Мериуедър “ бяха приглушени. Зачудих се дали Илейн беше съумяла да извърши всички поръчки за пайове. Представих си я на Хамлин Стрийт, понесла поднос с пуйка или печено, или нещо сходно, което хората ядяха на Бъдни вечер, застанала отпред на фамилната софра, сияеща от обич. Пресякох празното предверие към асансьора. Бърнард си беше отишъл вкъщи и аз помислих и за него. Представих си го по какъв начин седи с парещ пунш до жена си Шарън и мисли за снежните облаци.
Вратите на асансьора се отвориха и аз натиснах бутона за четвъртия етаж. Миг по-късно отключих вратата на жилището си и влязох в тъмното предверие. Сам стартира да пие вода от купата си, а аз оставих ключовете. Вдигнах венеца и го окачих на гвоздея отвътре на вратата, след което сложих вазата с цветята на полицата над камината, където би ги сложила мама.
– Весела Коледа, Сам – споделих. Той бе единственият, който можеше да чуе леката горест в гласа ми, лекото трепкане. Бръкнах в джоба за мобилния си телефон и открих розовия плик, който бях прибрала тази заран.
Запалих лампата в кухнята и разгледах непознатия почерк. Нямаше противоположен адрес, само че пощенското клеймо беше от Сиатъл. С любознание го отворих и се облегнах на плота, до момента в който оглеждах картичката за рожден ден, след което започнах да чета написаното:
Скъпа Джейн,
Ти не ме познаваш, само че аз се срещнах с теб в деня на твоето раждане. В този ден ти получи необичаен и специфичен подарък, излъчен от потомство на потомство единствено на малко на брой определени. Благодарение на него ти имаш способността да виждаш любовта във всичките ѝ форми по този начин, както другите не могат. Но дружно с този подарък идват огромна отговорност и задача, която би трябвало да изпълниш преди идващия ти рожден ден, преди залез-слънце в деня, в който ще навършиш трийсет години. Останалото би трябвало да ти кажа персонално. Моля те да се срещнем в жилището ми на Пайъниър Скуеър в деня след Коледа. Ела да пием чай в два часа. Живея в постройката „ Уолдрон “ на Мейн Стрийт, апартамент 17. Ще те чакам.
Колет Дюбоа
Оставих картичката на плота, като че ли беше инфектирана с антракс.
Поклатих глава, събух си обувките и се приближих към прозореца във всекидневната, който гледаше към залива Елиът. Бях изтощена след дългия ден. Изведнъж чух гласа на Бърнард в главата си: „ Десетина сантиметра сняг довечера… Виж тези снежни облаци… Те ни демонстрират това, което би трябвало да забележим “.
Небето беше мрачно, само че на светлината от уличните лампи видях танцуващите във въздуха снежинки. Бяла пелена започваше да покрива улицата долу.
Мислех си за картичката на плота и загадъчните думи в нея: „ …ти получи дар… да виждаш любовта във всичките ѝ форми по този начин, както другите не могат “. Мислех си какъв брой мъглива беше любовта за мен, какъв брой неразбираема. И макар че помагах на хората да показват любовта си посредством цветята, аз самата не знаех нищо за нея. Съвсем нищо. Спомних си за приятеля ми от колежа, който скъса с мен поради съквартирантката ми; за основния готвач, който подлагаше на критика готвенето ми, след което промени мнението си, когато опита моя ябълков къс (който купих скрито от „ Мериуедър “); за студента по медицина, с който излизах предходната година за две седмици, който се оказа, че се среща с всяка трета жена в Сиатъл.
Аз? Да мога да разпознавам любовта? Това някаква нелепа смешка ли е? Обмислях дали да се обадя неотложно на Флин и да го наругая. Това беше типично в негов жанр. И в случай че отида в оня апартамент на Пайъниър Скуеър, сигурно щеше се окаже номер. Ще почукам на вратата и там ще ме посрещне някой от неженените му другари, подготвен да ме предложения на среща от страдание. Настръхнах.
Сам ме побутна по крайници и аз го почесах по врата.
– Само ти си ми необходим, Сам – споделих и притиснах носа си към прозореца. Гледах по какъв начин снегът се сипе от небето като брашно от огромно решето. Тогава си спомних облика, който видях в облаците тази заран. Не споделих на Бърнард, несъмнено. Нямаше да кажа на никого. Но то беше там, като живо: сърце. Перфектно завършено сърце, увиснало от небето като въздушен балон.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ